Командироване

Командироването по принцип е свързано с изпълнение на същата трудова функция извън мястото на постоянна работа, на която работника полага своя труд. Командироването по същество и правна регламентация може да бъде разделено на две основни групи – командироване в страната и командироване в чужбина.

Поначало може да се приеме, че между двата вида нямат съществени различия, защото във всички случаи се касае за период от време, през който съгласно нуждите на работодателя е необходимо работникът или служителят да полага труд извън населеното място, определено за място на изпълнение на неговата работа при сключване на трудовия договор. При по-внимателен анализ обаче е видно, че командироването в страната и чужбина се регулира чрез различни механизми и спрямо това дали работата ще се извършва в чужбина или в страната има различни права и задължения за страните в трудовото правоотношение. Поради това е необходимо двата вида командироване да бъдат разгледани по отделно.

Командироване в страната

Съгласно чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Командироването в страната може във всички случаи да се извърши едностранно от работодателя, т.е. без съгласието на работника. Ограничение в тази връзка има само в два случая. Първият е когато командироването е за срок повече от 30 дни, а вторият е когато се командирова бременна жена, работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро и майка на дете до 3-годишна възраст. В тези два случая е необходимо преди командироването да се получи писмено съгласие от работника.

За коректно изясняване в кои случаи е налице командироване в страната е необходимо да се вземат предвид следните важни елементи. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България, „Населено място“ е исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо неселение, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура. При сключване на трудовия договор трябва да е определено мястото на работа на работника или служителя. В случай, че това не е направено за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата (чл. 66, ал. 3 от КТ). Мястото на работа е възможно да е определено като конкретно населено място, например определен град в страната, защото работодателят може да промени седалището си в рамките на същото населено място и да задължи работниците да работят там. Следва да се има предвид, че практиката на контролните органи и съдебната практика изрично изключва възможността за място на работа да се уговори „из страната“, „в различни градове на страната“, „в офисите в гр. София, гр. Пловдив и гр. Варна“, „на обекти на дружеството“ или други подобни, които не позволяват конкретно идентифициране на населеното място, в което следва да се извършва работата. Във връзка с изложеното, ако работникът следва да извършва работа извън населеното място, определено в трудовия договор като място на работа, е налице командироване. Към част 2 >>