При командироване в страната работодателят има задължение да изплаща командировъчни средства. Командировъчни средства са допълнение към трудовото възнаграждение на работника. Те са три вида като всеки един от тях има самостоятелно значение и се предоставя в определени размери и на различно основание. Командировъчните са пътни, дневни и квартирни пари, като размерът и условията за предоставянето им са определени в Наредба за командировките в страната (НКС).

Командироването в страната се извършва въз основа на предварително издадена писмена заповед. Като единствено при особени обстоятелства, когато се налага незабавно заминаване, командироването може да се извърши и по устно нареждане на командироващия, който в 3-дневен срок е длъжен да издаде писмена заповед.
Елементите, които трябва да съдържа писмената заповед, са изрично определени в чл. 9 от НКС. В нея се посочват:

  1. Наименованието на предприятието и длъжностното лице, което издава заповедта;
  2. Трите имена и длъжността на командированото лице;
  3. Мястото на командироването;
  4. Задачата, за която лицето се командирова;
  5. Времетраенето на командировката;
  6. Командировъчните дневни, пътни и квартирни пари, на които командированият има право;
  7. Начинът на пътуването и други данни, които имат значение за определяне правото и размера на командировъчните пътни пари;
  8. Необходимостта и видът на отчета за извършената работа.

Изменение на времетраенето на командировката или други промени могат да се извършват само с нова писмена заповед. В нея трябва изрично да са посочени елементите от първоначалната заповед, които се изменят и да е ясно, че тази последваща заповед не е за ново командироване, а за изменение на условията, при които вече е започнало командироването.

Трябва да се има предвид, че при издаване на заповедта е необходимо да се посочи точния период на командироването. Командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни. Поради това, ако лицето се командирова за повече от една седмица в заповедта за командироване не следва да се посочват само работните дни, а всички дни през които лицето е командировано в друго населено място. Това има особено важно значение, защото размерът на командировъчните се определя съобразно дните на командироването, а също така трябва да се предвиди, че при общо над 30 дни командироване е необходимо съгласието на работника. Нещо повече, за по продължително командированите работници има допълнителни права, които следва да бъдат съблюдавани. На командированите за повече от 1 месец може да се разрешава един път месечно през някой от почивните и празничните дни да се завръщат в мястото на постоянната си работа, като им се заплащат пътните разноски. За тези дни не се заплащат дневни пари. Квартирни пари се заплащат само в случаите, когато е установено това от работодателя.

След като са установени точните дни на командироването е необходимо в заповедта да се определи ясно видът и размерът на командировъчните пари, на които има право работникът или служителят при командироване в страната. В тази връзка те следва да се разглеждат по отделно, защото имат своите съществени специфики.

Пътните пари се изплащат на командирования, като тяхната цел е да покрият разходите му за отиване до мястото на изпълнение на задачата и обратно, както и превозните разноски за обществен транспорт в рамките на населеното място, в което е командирован. Поради това при командироване от гр. Варна в гр. София например не е достатъчно работодателят да закупи единствено билет за автобус или влак, а следва да покрие и разходите за билети за градския транспорт при пътуване в рамките на гр. София.

Когато между населеното място, където е мястото на постоянната работа, и мястото на командироването има повече от един вид превозно средство (самолет, експресен влак, бърз и обикновен влак, автобус, кораб и др.), то се определя по преценка на командироващия (работодателя), като се вземат предвид условията на превоза, естеството на извършваната работа, необходимото време и други. Видът на превозното средство се посочва в заповедта за командировка, като се съобразят горните условия.

Когато в заповедта за командировка е посочено командированият да пътува с лично моторно превозно средство, се изплащат пътни пари, равни на равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, за най-икономичния режим на движение. В този случай в заповедта за командировка задължително се посочват данните за вида и марката на личното моторно превозно средство, за разхода, вида и цената на горивото, за маршрута и разстоянията в километри по републиканската пътна мрежа, по които се установяват пътните пари. Следва да се има предвид, че когато с едно и също моторно превозно средство пътуват повече от един работник, пътните пари се изплащат само на собственика (ползвателя) на моторното превозно средство.

Очаквайте част 3