Published on юни 9, 2020

Командировъчни средства (част 2)

При командироване в страната работодателят има задължение да изплаща командировъчни средства. Командировъчните са допълнение към трудовото възнаграждение на работника.

Видове командировъчни средства

Командировъчните пари са три вида като всеки един от тях има самостоятелно значение и се предоставя в определени размери и на различно основание. Командировъчните са:

  • пътни;
  • дневни;
  • квартирни;

Размерът и условията за предоставянето им са определени в Наредба за командировките в страната (НКС).

Как се извършва командироване в страната?

Командироването в страната се извършва въз основа на предварително издадена писмена заповед. Като единствено при особени обстоятелства, когато се налага незабавно заминаване, командироването може да се извърши и по устно нареждане на командироващия, който в 3-дневен срок е длъжен да издаде писмена заповед.

Какво трябва да съдържа писмената заповед?

Елементите, които трябва да съдържа писмената заповед, са изрично определени в чл. 9 от НКС. В нея се посочват:

  1. Наименованието на предприятието и длъжностното лице, което издава заповедта;
  2. Трите имена и длъжността на командированото лице;
  3. Мястото на командироването;
  4. Задачата, за която лицето се командирова;
  5. Времетраенето на командировката;
  6. Командировъчните дневни, пътни и квартирни пари, на които командированият има право;
  7. Начинът на пътуването и други данни, които имат значение за определяне правото и размера на командировъчните пътни пари;
  8. Необходимостта и видът на отчета за извършената работа.

Изменение на времетраенето на командировката или други промени могат да се извършват само с нова писмена заповед. В нея трябва изрично да са посочени елементите от първоначалната заповед, които се изменят и да е ясно, че тази последваща заповед не е за ново командироване, а за изменение на условията, при които вече е започнало командироването.

Как се определя периодът на командироването?

Трябва да се има предвид, че при издаване на заповедта е необходимо да се посочи точния период на командироването. Командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни. Поради това, ако лицето се командирова за повече от една седмица в заповедта за командироване не следва да се посочват само работните дни, а всички дни през които лицето е командировано в друго населено място. Това има особено важно значение, защото размерът на командировъчните се определя съобразно дните на командироването, а също така трябва да се предвиди, че при общо над 30 дни командироване е необходимо съгласието на работника.

Нещо повече, за по продължително командированите работници има допълнителни права, които следва да бъдат съблюдавани. На командированите за повече от 1 месец може да се разрешава един път месечно през някой от почивните и празничните дни да се завръщат в мястото на постоянната си работа, като им се заплащат пътните разноски. За тези дни не се заплащат командировъчни средства (дневни пари). Квартирни пари се заплащат само в случаите, когато е установено това от работодателя.

Как се определя размерът командировъчни средства?

След като са установени точните дни на командироването е необходимо в заповедта да се определи ясно видът и размерът на командировъчни средства, на които има право работникът или служителят при командироване в страната. В тази връзка те следва да се разглеждат по отделно, защото имат своите съществени специфики.

Пътните пари се изплащат на командирования, като тяхната цел е да покрият разходите му за отиване до мястото на изпълнение на задачата и обратно, както и превозните разноски за обществен транспорт в рамките на населеното място, в което е командирован. Поради това при командироване от гр. Варна в гр. София например не е достатъчно работодателят да закупи единствено билет за автобус или влак, а следва да покрие и разходите за билети за градския транспорт при пътуване в рамките на гр. София.

Когато между населеното място, където е мястото на постоянната работа, и мястото на командироването има повече от един вид превозно средство (самолет, експресен влак, бърз и обикновен влак, автобус, кораб и др.), то се определя по преценка на командироващия (работодателя), като се вземат предвид условията на превоза, естеството на извършваната работа, необходимото време и други. Видът на превозното средство се посочва в заповедта за командировка, като се съобразят горните условия.

Ако пътуваме с личен автомобил?

Когато в заповедта за командировка е посочено командированият да пътува с лично моторно превозно средство, се изплащат пътни пари, равни на равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, за най-икономичния режим на движение. В този случай в заповедта за командировка задължително се посочват данните за вида и марката на личното моторно превозно средство, за разхода, вида и цената на горивото, за маршрута и разстоянията в километри по републиканската пътна мрежа, по които се установяват пътните пари. Следва да се има предвид, че когато с едно и също моторно превозно средство пътуват повече от един работник, пътните пари се изплащат само на собственика (ползвателя) на моторното превозно средство.

Към част 3 

Към част 1

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn

ПОДОБНИ СТАТИИ