Published on март 16, 2020

Право на пребиваване в друга държава

За да имаме право на пребиваване в друга държава и да работим в нея, е необходимо гражданите на ЕС без особени затруднения да могат да живеят там. Затова е приета и Директива 2004/38/EО, която има за цел да насърчи мобилността в рамките на Европейския съюз, за да може всички негови граждани да живеят и полагат труд в държавата, в която желаят. Тя предвижда множество права и задължения, които най-общо премахват условията за дискриминация по национален признак в трудовия пазар на Общността и намаляват до минимум административните бариери при преместване на едно лице от една държава-членка в друга.

Обобщено правата и задълженията по директивата могат да се представят по следния начин, според периодите, за които ще пребивава лицето на територията на друга държава-членка:

  • За периоди на пребиваване не по-дълги от три месеца: единственото изискване е гражданите на Съюза да притежават валиден документ за самоличност или паспорт. Приемащата ги държава членка може да изиска от въпросните лица да регистрират присъствието си в държавата.
  • За периоди на пребиваване по-дълги от три месеца: Гражданите на ЕС и членовете на техните семейства, ако не работят, трябва да имат достатъчно средства и здравна застраховка. Това се създава с цел тези лица да не обременяват системата на социално осигуряване на приемащата ги държава членка по време на престоя си и за да не злоупотребяват с правата си на граждани на ЕС. Гражданите на Съюза нямат нужда от разрешение за пребиваване, но въпреки това държавите членки могат да изискат от тях да се регистрират пред компетентните органи. Членове на семействата на граждани на Съюза, които не са граждани на държава членка, трябва да подадат молба за разрешение за пребиваване, валидно за срока на престоя им или за срок от 5 години.
  • Право на постоянно пребиваване: гражданите на Съюза придобиват това право след петгодишен период на законно пребиваване без прекъсване, при условие че срещу тях няма постановено решение за експулсиране. Правото не е поставено от никакви други условия и ограничения, които могат да се създават в съответната държава членка. Същото правило важи и за членове на семейството, които не са граждани на държава членка, и които са живели с гражданин на ЕС в продължение на пет години. Правото на постоянно пребиваване се губи само в случай на отсъствие от държавата членка за период по-дълъг от две последователни години.

Ограниченията на правото на свободно движение, т. е. на правото на влизане и пребиваване е възможно само когато граждани на Съюза или членове на техните семейства са експулсирани от приемащата държава членка. Експулсирането може да се извърши само при наличие на изрично изброени основания, които са свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. В директивата се съдържат и допълнителни гаранции, че такива решения не могат да се вземат поради икономически фактори. При вземане на такива решения е необходимо да се спазва принципа на пропорционалност и експулсирането трябва да се основава само и единствено на личното поведение на лицето.
Директивата дава възможност на държавите членки да приемат необходимите мерки за отказване, прекратяване или отнемане на някое от предоставените права по нея, в случаи на злоупотреба с права или измама, например когато се сключват фиктивни бракове, за да се осигури пребиваване на гражданин на трета държава на територията на Европейския съюз.

Четете още – Трудова мобилност в Европейски съюз – транспортни работници:

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn

ПОДОБНИ СТАТИИ